Относно блудството и прелюбодейството според Библията, развод и повторен брак

Време за четене: 33 минути

Кратък екзегетически анализ на използването на думите за блудство и прелюбодейство в текстовете на гръцки и еврейски език в Библията и връзката им с темите за брака, развода и повторния брак

Въведение

В края на месец март 2020 г. излезе в превод на български език на книгата „Освен поради блудство“ на американския автор, п-р Даниел Дженингс.[1] Тя представи пред българските християни една различна позиция, от общоприетата в повечето църкви днес, относно „правото“ за развод и сключване на последващ брак, основана на задълбочено изследване както на библейските текстове, така и на становищата на известни християнски автори и учители през вековете. Скоро след излизането на книгата, в онлайн пространството се появи статия на п-р Венцислав Стойков, в която той оспорва тезите на Дженингс и представя своето тълкуване на всички библейски текстове свързани с думата „блудство“.[2] За съжаление, по мое мнение, анализът на п-р Стойков не е екзегетически такъв, а по-скоро, както е описал самият той в статията си, това са само „лексикални и други размисли“ върху употребата на πορνεία (порнѐиа – блудство) и μοιχεία (моихеѝа – прелюбодейство) в библейските текстове. Поради факта, че не съм съгласен с изнесената от него информация по темата, реших да напиша този отговор към него и да разгледам същите думи и използването им в историческия и културен контекст, когато са били написани. Нямам намерение текстът по-долу да е под формата на научна теологична статия и на места ще ползвам по-свободни изразни средства и примери, което не бих направил по същия начин в академичен труд, но целта ми е по-скоро да акцентирам върху някои важни проблеми и да отговоря как библейските текстове могат да бъдат представяни по неподходящ начин.

Преди да започна с излагането на аргументите си по темата, бих искал да обърна внимание, че при подготовката на превода на книгата „Освен поради блудство“ аз лично се обърнах към п-р Венцислав Стойков за помощ относно правилното произнасяне на думите свързани с блудство и прелюбодейство на древногръцки език. „Койне“[3] е формата на древногръцкия език, на която написан Новия завет, а също и превода на гръцки на еврейската Библия (Танах), наречен „Септуагинта“, познат на нас още като „книгите на Стария завет“ (39 основни и някои апокрифни книги). И понеже п-р Стойков е признат за специалист по Койне в християнските среди в България, аз исках именно той да даде мнение за произнасянето на думите, за да ги напишем в книгата, точно както са били познати и изричани, по времето на писане на Новия завет. В тази връзка, изразявам своето уважение към п-р Стойков за съдействието му и съм му благодарен за подкрепата, въпреки че самият той, както се вижда от неговата статия, не подкрепя автора на книгата „Освен поради блудство“ в твърденията и заключенията му. Целта на тази моя статия не е да оборя познанията на п-р Стойков по Койне, що се отнася до произношението на думите и местата на използването им, нито да омаловажавам личността и професионализма му по някакъв начин, а по-скоро да представя допълнителни факти и обстоятелства, които евентуално биха променили гледната му точка или тази на останалите читатели на този текст и на коментираната книга.

Твърденията на Даниел Дженингс в книгата „Освен поради блудство“

На първо място искам да представя накратко основните твърдения на автора на книгата „Освен поради блудство“, за да можем да ги свързваме по-късно с разглежданите текстове и техните значения. Според Дженингс:

1. Думата „прелюбодейство“ се използва в Библията само за сексуални взаимоотношения на мъж или жена, поне единият от които има сключен брачен завет с друг партньор. Прелюбодейството се извършва срещу невинната страна в брака.
2. Думата „блудство“ се използва в Библията само за сексуални взаимоотношения, на мъж или жена, когато и двете страни нямат сключен брачен завет с друг партньор или в случай на сексуална връзка срещу заплащане (проституция), за която се приемало по подразбиране, че се практикува също единствено от лица без брак.
3. Библейските и извънбиблейските текстове, писани в периода преди, по време на и след Новия завет, съдържат често думите „блудство“ и „прелюбодейство“ една до друга и обясняват значенията им като напълно различни именно на основание на наличието или отсъствието на брачен завет.
4. Библията съдържа ясни текстове относно блудството и прелюбодейството, брака, развода и влизане в друг брак, за които можем да сме сигурни, че са верни. Някои библейски пасажи, които са неясни, могат да бъдат изяснени само с използване и приемане на ясните.

Стъпвайки на основата на горните твърдения, ще се опитам да изясня позицията на автора на книгата, която е и моя позиция, с някои нюанси, които няма да коментирам в тази статия.

Думите на Исус, обясняващи какво пише в книгите на Стария завет

Най-логичното нещо, което бихме могли да направим като християни, когато започваме да изследваме Библията по дадена тема, е да се обърнем първо към Евангелията и да прочетем какво казва самият Господ Исус Христос по темата. Ето стиховете, в които Исус говори пряко по въпроса за развода и повторния брак:

„Още е било казано: „Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен поради блудство, я прави да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.“ (Матей 5:31-32)

А казвам ви: който напусне жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства. (Матей 19:9)

Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува. (Лука 16:18)

И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува. (Марко 10:11-12)

В посочените текстове можем да видим без съмнение следното:

1. Единият партньор напуска другия по някаква причина (по-късно ще коментираме в детайли кога и как се случва това).
2. Другият партньор остава сам, но изглежда, че брачният завет между двамата не се е прекратил с разводното писмо, защото ако изоставеният (виновен или не) има сексуална връзка, той все още извършва прелюбодейство срещу напусналия партньор.
3. Трето лице, което има сексуална връзка с който и да е от двамата разделени партньори също извършва прелюбодейство т.е. влиза в нарушение на все още действащия завет на двамата партньори, въпреки че те вече са разведени и живеят отделно.

Думите на ап. Павел, обясняващи какво пише в книгите на Стария завет

Ап. Павел също говори за развода и повторния брак. В 1 Коринтяни 7:10-11, той обяснява за напускането, но не дава никакво основание за разрешаване на втори брак, а само за оставане сам след развода или за помиряване (връщане при) напуснатия:

„А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си (но ако го остави, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си); и мъж да не напуска жена си.“

Малко по-долу, в 1 Коринтяни 7:13-15, говорейки по същата тема, за възможната раздяла между вярващ и невярващ, Ап. Павел казва:

И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.

Интересно е да се отбележи, че думите „под брачния закон“ са добавени в превода от преводачите, но те не са там в оригиналния текст и по презумпция е решено от някого, че „поробването“ трябва да се отнася до брака/завета, което въобще не изглежда да е така, тъй като никъде другаде в Библията на брачния завет не се гледа като робство и той не е коментиран като такова. Тоест можем да заключим, че без добавената част от преводача, текстът би означавал, че всеки в брака може да напусне, когато пожелае, и другият не бива да го принуждава да остане, защото нито един от партньорите не е роб или собственост на другия, но това не дава основание по никакъв начин да мислим, че повторният брак в последствие е разрешен и не води до прелюбодейство т.е. извънбрачна сексуална връзка по време на непрекъснат предишен завет.

Думите на ап. Павел в Римляни 7:1-3, въпреки че са в друг контекст, окончателно потвърждават тезата, че разводът сам по себе си не позволява повторен брак, а само смъртта на единия партньор:

Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив? Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа. И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.

Както виждаме, темата за блудството и прелюбодейството, развода и повторния брак въобще не е толкова повърхностна, колкото някои са решили да я приемат, за да улеснят изборите си. Жизнено важно е за християнина и Църквата като цяло е да разберат дали Бог чрез Словото си позволява развод и последващ брак при жив предишен брачен партньор, кога и по каква причина.

Защо само Евангелието на Матей дава право на развод „поради блудство“

Отговорът на Исус, записан в Евангелието на Матей 19 глава, свързан с „правото“ на развод, беше даден на фарисеите когато те го попитаха: „Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?“ Те основаха питането си върху текста на Второзаконие 24:1-4, който гласи следното:

„Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си. А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж. Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена, то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не направиш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.“ (Второзаконие 24:1-4)

И днес автори на християнски книги и материали, които защитават развода като прекратяващ брачния завет и разрешаващ следващ брак, цитират стих 1 като разрешение на мъжът да остави жена си.

Религиозните учители по времето на Исус също тълкуваха текста по два начина:

1) Школата на Хилел: Разрешено е мъжът да напусне жена си, когато поиска и по каквато и да било причина, ако намери каквото и да било грозно нещо у нея – дори ако не хареса как се облича или с кого е говорила, например.

2) Школата на Шамай: Разрешава се на мъжа да напусне жена си само по причина на изневяра, защото не може да понесе факта, че тя е била с друг мъж. След това се приема, че и двете страни могат да сключват нов брак.

На първо място, когато разглеждаме текста във Второзаконие 24:1-4 трябва да обърнем внимание, че той е даден на Израел, за да регулира брачните отношения във време, когато те са в обществен строй на теокрация и краен патриархат. Това означава, че Бог е законодател и Неговият Закон се използва за съдене и наказване, а също и че мъжете са единствените, които могат да кажат каквото и да било по който и да било въпрос в обществените отношения, а жената се разглежда като неразривно свързана или с баща си, или с мъжа си. Това отговаря на въпроса на п-р Стойков – „Как жената може след първата брачна нощ да разбере, че мъжът ѝ е скрил от нея, че е имал сексуална връзка с друга жена, преди брака?“ – Не е можела. Сексуалните връзки с жени-блудници (проститутки), които не са били в годеж или брак с мъж, са се случвали и е нямало как мъжете да бъдат подведени под отговорност според Закона, но ако дадена жена е била сгодена и е блудствала, това е водело до смъртна присъда за нея и за мъжа, с който е извършила греха (Втор. 22:23-24). Проститутка или блудница е можела да бъде взета за жена от определен мъж и е нямало да бъде наказана, ако не го е измамила, че е девствена, и за състоянието си преди брака, и той не е желаел да я води на съд (Втор. 22:13-21).

Знаем, че, според Библията, Бог изведе Израел от Египет и Той им даде своя Закон, за да им бъде Господар. Но по въпроса за подчинението на жената спрямо мъжа, без зачитане на нейното мнение, знаем, че този модел не беше даден от Бога при създаването на мъжа и жената, но вече беше широко разпространен и Законът трябваше да регулира тези взаимоотношения така, че те да не бъдат използвани за злоупотреба от мъжете спрямо жените. По онова време жената е можела да избере дали да влезе в брак, но не е можела да взема решения относно брака си, след като вече е започнал, а същевременно е имало и многоженство, което в последствие спира да се практикува, и което е изцяло отречено от нашия Господ и от апостолите.

Да се върнем на двете школи. Мнозина днес твърдят, че при даването на единственото изключение за истински развод в Матей 5:32 и Матей 19:9, Исус е защитил позицията на Шамай. Тези, които защитават споделяната и от мен позиция за развода, твърдят, че Исус не е защитил нито едната от двете позиции и е разяснил съвсем друга – трета позиция. Ясно е, че Исус не защити позицията на Хилел, защото каза, че има само едно изключение, при което е допустим развод – блудство, и затова няма да разглеждаме нея, но ще разгледаме позицията на Шамай и думите на Исус.

Евангелието на Матей е написано до евреите. Това може да бъде доказано по много начини и лично аз не знам за християнски теолог или учител, който да не е съгласен с това твърдение. Причините са много: Матей е евреин; избягва се споменаването на името на Бога; пише за Небесното царство, а не за Божието царство; набляга се на факта, че Исус е Месията, който Израел чака; цитират се огромен брой пасажи от Стария завет като доказателство; и т.н.  За разлика от него, останалите евангелия са предназначени за по-широка аудитория, която е предимно езическата – по тази причина, там тези ограничения или допълнителни обяснения липсват. Това ни води към извода, че е възможно стиховете в Матей да имат за цел да кажат нещо по-различно на евреите, което няма нужда да се казва на езичниците. И по-долу ще видим, че е точно така.

Езичниците в момента на тяхното обръщане към Бога живеят в общности, където се срещат безразборни сексуални връзки, съжителства без бракове, разводи по всякакви причини, проституцията е широко разпространена и т.н. Това не е така в Израел – там се спазват старите традиции, макар и тълкуването на старозаветните текстове да не е правилно в много отношения – нещо, което Исус обяснява на еврейския народ и равините подробно.

Фактът, че учениците реагираха на отговора на Исус с изненада („Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.“), говори за това, че те бяха силно впечатлени от думите на учителя си и изглежда, че преди това не бяха мислили по този начин. Би било странно да приемем, че те всички са били защитници на една и съща школа (Хилел или Шамай), но от гледна точка на запитването, за повечето от тях е имало вероятност да са на страната на школата, която позволява развод по всякаква причина, но едва ли всички са били на едно и също мнение преди да чуят Исус. След дадения от Господ отговор можеха просто да кажат: „Значи ти защитаваш една от позициите. Всичко я ясно – развод само поради прелюбодейство. Браво на Шамай!“, но изглежда тяхната изненада беше провокирана от факта, че Исус не каза, че разводът може да бъде по причина на „прелюбодейство“ (моихеѝа) или невярност, както грешно е преведено в повечето Библии днес, а поради блудство (порнѐиа). Нещо, за което Исус не беше попитан и което не беше случая с позицията на Шамай.

Преди да коментираме как това се свързва с текстовете в закона даден на Моисей (основно Втор. 22 и Втор. 24), ще дам информация как e можел да се сключва брачен завет според библейските текстове и традициите по онова време:[4]

1. Брак чрез секс.

Провежда се сравнително бърза церемония с прочитане и подписване на брачния договор, след която мъжът влиза при жената с нейно съгласие и присъствие на свидетели извън помещението. След секса между двамата при нужда се показва кръвта от сключения завет при скъсването на химена на жената. Двамата стават съпруг и съпруга. Практически няма продължителен годежен период.

2. Брак чрез купуване и секс.

Мъжът плаща пари като за робиня или за жена, която е много бедна и няма пари, или пък дава символична сума, защото я харесва и иска да я вземе за своя жена, като бащата ѝ и тя са съгласни, но не могат да платят зестрата от страна на момата. Важното е да има въвлечена някаква парична стойност в процеса. Провежда се сравнително бърза церемония с прочитане и подписване на брачния договор. След сексуалната връзка стават съпруг и съпруга. Практически няма продължителен годежен период.

3. Брак с договор и секс. (Най-често срещан.)[5]

Бащата се съгласява да даде дъщеря си на мъж, който я иска, и тя също е съгласна с това. Цялото брачно обвързване се състои от две части „кидушин“ (предбрачни обещания и влизане в предбрачен завет) и „нисуин“ (брачни обещания и влизане в брачен завет). Целият процес е следния:

а) Подписва се общ договор „тенаим“, който описва въпросите на семействата като: кой ще плаща за сватбата; кой какво ще даде в деня на сватбата за младите, за да започнат новия си живот заедно, и т.н.

б) Често се подготвя и „кетуба“ (брачен договор между мъжа и жената), в който се описват техните задължения, но може да се остави и за по-късен етап в края на годежния период.

в) Провежда се церемонията за „ерусин“/“кидушин“ (годеж) и започва годежния период, който може да продължи до около една година.

г) През времето на годежния период жената и мъжът живеят все още отделно един от друг, и нямат право да се отказват от брака си, освен ако мъжът не издаде специално официално разводно писмо, което да прекрати сключения предварителен договор. Ако се реши да им такива писмо, то не се подготвя само от мъжа и той не одобрява писмото сам. Има избрани еврейски служители в общността, които са свидетели и изслушват страните и техните мотиви. Става дума за „юридически“ документ без който мъжът и жената не могат да се разделят официално и нямат право на нов годеж и брак.

д) Годежният период е приключил и идва време за церемонията „чупа“ и сватбения период „нисуин“, което е влизането в истинския брачен завет. Младоженецът отива до дома на булката и се провежда церемонията „бадекен“, при която бащата въвежда младоженеца при булката и той покрива главата ѝ с ритуално покривало. Тази церемония показва, че мъжът е видял добре външността на бъдещата си жена и я приема както е с нейния външен вид, което потвърждава вътрешната им любов един към друг, а не само външната такава. Това също показва и че външността и красотата на жената вече се запазва само за нейния съпруг.

е) Следва извеждане на булката на открито за провеждане на следващата част от брачната церемония „чупа“, където се изгражда специален навес от плат, наречен „талит“, чиито краища са закачени за четири кола, символизиращи новия дом. Младоженецът и невестата биват заведени един след друг под навеса и жената се предава пред всички на мъжа.

ж) Следва празненство.

з) Булката отива в дома на младоженеца и там се оставя в отделна стая или къща, която е само за жени. Мъж няма право да влиза там. Едва, когато жената излезе сама от помещението и отиде при мъжа, за да имат сексуални отношения т.е. да консумират брака, както се казва днес, тогава брачният завет е бил окончателно потвърден.

Важно е да знаем, че едва през Средновековието двете церемонии „кидушин“ (за годежния период) и „нисуин“ (за брачния завет) започват да се извършват заедно от евреите. Дотогава между годежът, който, както разбрахме, е бил изключително сериозно обвързване, и сватбата е можело да има до около една година време.

(В тази статия ще пропусна коментарите за случаите на вземане на жени от чужди племена като робини или еднократни сексуалните връзки с робини, защото темата има изцяло друг контекст и не става дума за свободни хора, каквито сме ние днес.)

Всичко описано по-горе за брачната церемония показва, че брачният завет при евреите въобще не е бил обикновено и бързо решение както се приема днес. През целия период, от момента на сгодяването до момента на потвърдения брачен завет в първата брачна нощ, мъжът и жената са били дотолкова обвързани пред обществото, че само разводен документ е можел да раздели страните пред всички и то само като се знае причината за развода, ако е имало вина. Ако всичко това се е случвало толкова продължително и пищно преди първата брачна нощ и влизането в окончателния завет, можем да разберем защо Исус каза, че само поради коравосърдечие мъж може да напусне жена си.

И сега да се върнем на Втор. 24:1.

Мъжът взема годеницата у дома си, за да му стане тя съпруга. Всички церемонии са минали, но той решава да се разведе с нея. Защо? Защото:

• Тя не иска да влезе при него да имат секс, за да потвърдят брачния завет. (Бил е измамен.)
• Тя е криела нещо за тялото си, което той е нямало как да види до този момент, защото никога не я е виждал без дрехи и не са имали сексуални отношения. (Бил е измамен.)
• Защото си е сменил мнението по някаква друга причина. (Все още има право, защото още не са имали секс и заветът не е влязъл в сила.)

Горните 3 причини изключват блудство и прелюбодейство, защото:

• Ако за жената се докаже, че е блудница, влиза в сила текстът от Втор. 22:13-21, и жената или бива убита или мъжът няма право да я напуска до края на живота си (не се дават изключения).
• Ако жената е прелюбодействала (в случай, че заветът е бил потвърден), влиза в сила Втор. 22:22 и двамата прелюбодействали биват убити с камъни. Едва след смъртта на съгрешилите, невинните имат право да влязат в друг брачен завет.
• Остава вариантът разводът да е по всякаква друга причина, но Исус каза, че е допустим само „поради блудство“, защото все още брачният доживотен завет не е в действие.

Отделно виждаме текстовете във Втор. 22:23-30, които допълнително потвърждават тезата, че Втор. 24:1 не може да бъде използван за случаи, когато бракът вече е бил консумиран и мъжът няма право да напуска жената до края на живота си (не се дават изключения). Между другото, жените имат девствена ципа и тя е там, именно за да се потвърди завета чрез съсичане на жива тъкан и протичане на кръв.

Остава да разгледаме стиховете във Втор. 24:2-4. Защо Бог казва, че земята ще се омърси, ако жената се върне обратно при първия мъж, с който е имала сватба, но заветът не е бил потвърден и е била освободена? Защото или тя, или мъжът са изменили на клетвите си и брачния договор сключен по време на церемонията и не са завършили процеса по влизане в завета както е правилно. В този случай следва сложна процедура, в която страните свидетелстват, и накрая на жената се издава разводното писмо (общоприет официален документ), което освобождава жената да отиде при друг мъж. Ако мъжът или жената са лъжесвидетелствали по време на процеса за даване на разводното писмо, събирането им отново би било отново лъжесвидетелство, което ще остане и ще бъде видимо за всички, и ще е постоянен грях – мъжът и жената са били осквернени с лъжите при разтрогването на първия неуспешен брак. Така земята (народът) ще се оскверни пред Бога, защото едното от двете лъжесвидетелства не е вярно и ще е заплаха за всички заради Божия гняв. Затова веднъж напуснали се един друг, мъжът и жената не могат да се съберат отново.

Исус каза на евреите „освен поради блудство“

След като описахме целия процес на годеж, церемониите и влизането в брачен завет е ясно, че Исус не случайно даде специални насоки на евреите и те бяха записани в Евангелието на Матей.

Тъй като тази статия е отговор на статията на п-р Венцислав Стойков, то бих искал сега да разгледам как той тълкува значението на думата „блудство“, как я свързва с „прелюбодейство“, и какво казва Библията по въпроса, ако изследваме в детайли. Но преди това трябва да изясним нещо:

Женен ли е бил Бог за Израел, разведе ли се със своя народ и прекъсна ли завета си с тях по този начин?

В Библията имаме ясно описани две конкретни ситуации на развод, които днес се приемат от църквите, в подкрепа на развода, и смея да твърдя, което ще докажа, че изводите, които се правят и от двете, са неправилни.

1) Бог се разведе с Израел, следователно Бог одобрява развода при прелюбодейство.

След като вече знаем еврейската традиция на годежен период и окончателен брачен завет, можем да кажем спокойно, че това твърдение не е вярно, защото разводът на Бога, за който се говори в Еремия 3:8-9 не е със съпруга, с която е сключил окончателен завет след сватба, а се отнася до предбрачен развод по време на годежния период и затова се говори за блудство.

„И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува. И с невъздържаното си блудство тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата.“ (Еремия 3:8-9)

Сватбата на Агнето все още не се е състояла. Бог никога не е планирал да има две невести, а само една. Той мрази напускане (Мал. 2:16) и напусна народа си не по своя вина, а по тяхна, временно и само като дисциплинарна мярка, като това не доведе до търсене на друга жена (друг заветен народ). В момента двата отдела (вярващите евреи и вярващите езичници) са едно (Еф. 2:14, Рим. 10:12, 1 Петр. 2:10) и Исус Христос има същия завет, който имаше преди с Авраам и наследниците му, защото Неговия народ се върна при Бога както беше призован (Ерем. 3:12, Гал. 3:7). Разводът на Бога с Израел беше предбрачен, временен (Еремия 3:12-) и не поради прелюбодейство (след сключен брачен завет с Бога), а поради блудство (единственото изключение, което даде и Исус), защото още не е имало сватба. Но защо тогава е написано, че Израел е извършил прелюбодейство? Защото, когато Израел влезе в заветите на другите народи с техните богове, народът сгоден за Бога идолопоклонства и извърши прелюбодейство в техните завети (както жена-блудница, която прави секс с мъж имащ брак прелюбодейства против неговата жена, която му е плът, вж. Лука 16:18б). Тоест в случая можем да разглеждаме нейното действие като блудство спрямо Бога, но като прелюбодейство спрямо заветите на другите народи с техните богове. Има още една позиция на някои специалисти по иврит относно едновременното използване на блудство и прелюбодейство за едно и също действие, когато няма окончателно сключен брачен завет – те твърдят, че сексуалната връзка преди брака, по време на годежния период (поради неговата сериозност и обвързавщо действие), се е считала от евреите също за прелюбодейство, а не за блудство. Аз обаче не виждам подкрепа на тази позиция в Закона даден на Моисей. Но дори това да е така, както те казват (възможен по-достоверен вариант), това не променя факта, че блудството навсякъде продължава се разглежда като сексуална връзка на лице, което няма брачен завет (включително в преносния смисъл относно Израел).

Някои изследователи на Библията по темата за развода и повторния брак използват също текстовете в Езекиил 16:20 и Езекиил 23:37 като доказателство, че Бог е имал досега друг брак потвърден със сексуална връзка, защото има деца от Израел. Ако това е така, то твърдението, че разводното писмо дадено на Израел в Еремия 3:8-9 не е такова за разделяне на предбрачен завет, а на брачен, и наистина би означавало, че след като Бог се е развел в брака си, то Той наистина ни дава такъв пример при прелюбодейство.

Ето стиховете в контекста им:

„При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила, И тях си им пожертвувала да бъдат изядени. Малко ли бяха тия твои блудства Та си заклала и чадата Ми, и си ги предала Да бъдат преведени през огъня за тях? И във всичките си мерзости и блудства Не си помнила дните на младостта си, Когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си. И над всички тия си злини, (Горко, горко ти! казва Господ Иеова), Съградила си за себе си и блудилище, И на всяка улица си направила за себе си издигнато място, На всеки кръстопът си съградила издигнато място, Направила си хубостта си гнусна, И като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, Блудствувала си твърде много.“ (Езекиил 16:20-25)

„При това, Господ ми рече: Сине човешки, ще се застъпиш ли за Оола и Оолива? Тогава изяви им мерзостите им, – че прелюбодействуваха, че има кръв в ръцете им, да! че прелюбодействуваха с идолите си, и че, за да бъдат изядени от тях, превеждаха през огън чадата, които Ми родиха; още че това Ми сториха, – в същия ден оскверниха светилището Ми и омърсиха съботите Ми; защото когато бяха заклали чадата си на идолите си, тогава в същия ден влизаха в светилището Ми, та го омърсиха; и, ето, така струваха всред дома Ми.“ (Езекиил 23:36-39)

И в двата пасажа, за които става дума трябва да обърнем внимание първо на 2 неща:

1) Израел е блудствала (в случая проституирала), защото не е в брачен завет.

2) Израел е прелюбодействала, защото е имала връзка с народи, които имат завет с други богове, на които тя също се е покланяла.

Когато разглеждаме двата текста по-горе, ако не правим разлика между блудство и прелюбодейство, и не гледаме в контекста на цялото Писание, можем да си направим грешно заключението, че сватбата на Бога с неговата Невеста е минала и всички задължения на двете страни за влизане в брачния завет са приключили. Ние обаче можем да разгледаме библейските текстове в контекста им и да видим, че не е така. Ситуацията, която се описва в двата пасажа по-горе е следната: народът на Израел е бил защитен от Бога и започнал годежния си завет, но сватба не се е състояла (очакваме Сватбата на Агнето – 2 Кор. 11:2, Откр. 19:7), което означава, че не е имал сексуалната връзка за влизане в окончателния завет. Това е част от предбрачния период „кидушин“, който вече коментирахме по-рано. След като е сключен договор в частта „кидушин“, Израел разбира, че е вече в годеж с Бога, и вместо да остане вярна бъдеща съпруга, става блудница (проститутка) – започва да блудства с всички народи и техните богове. В следствие на блудството забременява. Ясно е, че децата родени под завета са деца на блудство. Но Бог, понеже е верен на завета си не може да я изостави. Тогава какво прави Бог? Нека видим какво Бог казва по този въпрос в Осия 2:4-5:

„Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство. Защото майка им блудства; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.“ (Осия 2:4-5)

От този текст разбираме, че децата, които Израел е родила, са родени през годежния завет, но те не са на Бога. И Бог казва, че няма да покаже милост към тях. Всичко това доказва за сетен път, че Бог е верен на завета си, и никога не е планирал да има друга жена освен своя народ (духовния Израел), който включва всички наследници на Авраам чрез вяра – евреи и езичници.

Книгата на пророк Осия потвърждава тази ситуация на липсата на заветен брак, в която Бог иска да покаже на Израел, чрез примера на пророка, какво е състоянието на тяхната връзка. Бог му казва „да добие чада от блудство“ и той прави точно това. (Осия 1:2 – „Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от блудство; защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа“) Бог не му казва да се ожени. Осия просто отива и взема една блудница, за да живее с нея, след като му се раждат деца от блудство (не от прелюбодейство, защото за жената не е изпълнен процеса на влизане в брак чрез ритуал, обещания и т.н. и тя не е в брачен завет с никого), после блудницата се връща към блудството си (проституция). След като Бог е показал как Израел придобива децата си без брачен завет, Осия получава заповед от Бога да я откупи за постоянно (което показва какво ще направи Бог за народа на Израел) и да я върне при себе си, за да може да му стане тя накрая жена. През цялото това време блудницата, която ражда деца не е заветна съпруга на Осия, но той плаща за нея. Осия я призовава да спре да блудствата с разни мъже и да остане с него накрая. (Осия 3:3 – „И рекох й: Остани за мене за дълго време; да не блудстваш, нито да бъдеш жена на другиго, така и аз ще бъда за тебе.“)

Препоръчвам на всеки, който иска да види какво Бог говори за взаимоотношенията си с Израел, да прочете книгата на пророк Осия, която прекрасно допълва цялата картина и е невероятен пример за това как Бог вижда задълженията по годежния си предбрачен завет с Невестата, която е отстъпила.

Интересна е също препратката, която текстът в Осия 2:16 прави към Второзаконие 24:1 като е записано „И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще Ме наричаш: Мой мъж („иш“, съпруг) – а няма вече да Ме наричаш: Мой ваал (господар).“. Ако трябва текстът във Второзаконие 24:1 да се преведе директно както е в оригинала, там е записано „Ако мъж вземе жена, за да и стане господар (ваал)…“ Според брачните традиции и церемонии на евреите мъжът е ставал господар/владетел (ваал) на жената при сгодяването, но неин истински мъж/съпруг (иш), когато се е сключвал окончателния брачен завет в неговия дом.

2) Желанието на Йосиф да напусне Мария, когато разбра, че е бременна с Исус, е доказателство, че Бог одобрява развода на „праведната страна“ с „неправедната страна“, защото Йосиф беше обявен за праведен.

Този случай също се тълкува неправилно по същата причина както предния. Мнозина си мислят, че Йосиф и Мария са били съпруг и съпруга по начина, по който днес се разбира това, но това не е истина. Ето какво четем:

„А рождението на Исуса Христа (Помазаника) беше така: след като бе сгодена майка Му Мария за Йосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Святия Дух. А мъжът й Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Святия Дух. Тя ще роди син, и ще Му наречеш името Исус(Спасител); защото Той ще спаси людете Си от греховете им. А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „Ето девица  ще зачне и ще роди син; и ще му нарекат името Емануил“ (което значи, Бог с нас). И тъй, Йосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече Му името Исус.“ (Мат. 1:18-25)

Мисля, че текстът по-горе е доста описателен и недвусмислен, но все пак ще дам кратък коментар по него:

1) Мария и Йосиф бяха сгодени и никога не бяха правили секс. Съответно, както казва текстът, „не бяха се съединили“ (Мат. 19:6, Мар. 10:9).

2) Йосиф искаше да се проведе таен процес, в който да не изложи Мария пред всички. Това вероятно не беше, защото него го беше срам и за да не мърси името си, а защото обичаше Мария и не искаше да я злепостави, т.е. искаше да ѝ даде шанс да заживее с мъжа, когото обича, ако има друг такъв, но да ѝ спести хорските одумвания и подигравки. Разводното писмо в Израел не се е давало просто от мъжа, а след свидетелстване и доказване на вина пред свидетели, за да може да е ясно кой е виновен за разпадане на годежния завет. Йосиф беше толкова жертвоготовен, че реши, въпреки разочарованието и гнева си, да поеме инициативата и да спести цялата публичност на Мария, и го направи със загриженост и любов, която може да има само един наистина праведен и милостив човек.

3) Йосиф повярва в думите на ангела и не отхвърли Mария, а я взе за жена с ясното разбиране, че няма да има секс с нея поне 9 месеца – нещо нечувано по онова време, защото смисълът на брака беше да се достигне до обвързването със секс. Всички знаем, че ограничаването на секса при нужда е предизвикателство, но Йосиф нямаше проблем с това, дори при наличието на красива млада жена в дома си, с която живееше. Търпението му показва, че наистина Бог не избра случайни хора, за да доведе сина си на тази земя.

Стиховете за блудството

Стиховете, които п-р Стойков дава в защита на тезата, че блудството, за разлика от прелюбодейството, е повтарящо действие или по-лошо духовно състояние на сексуален грях и разврат, не отговарят на това, което откриваме в Библията. Както видяхме и по-горе (и както обяснява Дженингс в книгата си), Библията прави разлика между блудство и прелюбодейство само на основата на наличието или отсъствието на брачен завет между две лица извършващи сексуален грях.

В голямата част от посочените от п-р Венцислав Стойков случаи (моля, вижте неговата статия за всички изброени стихове) блудството се свежда до три основни обяснения:

1. Блудство – секс без сключен брачен завет (по желание или като проституция).
2. Блудство – идолопоклонство, което е форма на духовно блудство, защото Израел отхвърли Бог като свой годеник, с когото предстои да влезе в брачен завет, и блудства с други богове.
3. Прелюбодейство – идолопоклонство. Когато Израел блудстваше с други богове чрез взаимоотношения с народите, които им се покланят т.е. са в заветни взаимоотношения с тях. Това беше прелюбодейство спрямо завета на тези народи с боговете им.

Имайки предвид т.2. и т.3. не е учудващо, че на места в Библията е написано, че Израел едновременно блудства и прелюбодейства. Това не прави двете думи синоними или препокриващи се, защото ако разгледаме Закона на Моисей прелюбодейството и блудството са много ясно разграничени като действия. Никога Бог не нарича в Закона, даден на народа Му, блудството прелюбодейство и обратното.

Ще обърна внимание само на няколко стиха с думата „блудство“, представени от п-р Стойков, за които твърди, че са свързани с човек, който е в брачен завет, което не е написано в тях:

1. сексуален акт, чрез който се извършва семейна изневяра (Ис., син Сир. 23:23);
   Стихът е сам за себе си в контекста и не говори нищо за семейна изневяра. От 23 до 30 стих става дума за човек, който е блудник и съгрешава „против своето си легло“, а не против чуждото. Текстът свързва блудството и с яденето на хляб, което означава, че вероятно става дума за проституция.
2. всякаква форма на сексуални взаимоотношения преди или извън брака (Йоан 8:41; Д.А. 15:20, 29; 21:25; Еф. 5:3);
   В Йоан 8:41 говори на слушащите го, че не са деца на Авраам, а те отговарят, че не са родени от блудство (незаконна връзка без брак), а без съмнение е ясно кой е баща им по плът – при евреите родословното дърво се е следяло много стриктно. Когато казват „блудство“, става дума за сексуални взаимоотношения, при които не може да се установи кой е бащата.
   В Д.А. 15:20, 29; 21:25 апостолите решават да напишат от какво да се пазят езичниците и записват неща, които са свързани пряко с идолите – осквернявания чрез идоли, блудство (в случая с храмовите проститутки) и ядене на удавено и кръв, което е също идолопоклоническа и езическа практика. Не се говори нищо за брачните взаимоотношения. Дори езичниците са знаели, че секс извън брака не е правилен, но преди са практикували такъв с проститутки в храмовете и е трябвало да спрат.
   Еф. 5:3 не загатва нищо, че думата „блудство“ говори едновременно за сексуални взаимоотношения преди или извън брака. Това е добавено значение, което не виждаме в текста.
3. всякаква форма на сексуална неморалност (1Кор. 6:13, 18; 7:2; 2Кор. 12:21; Гал. 5:19; Кол. 3:5; 1Сол. 4:3; Откр. {2:21}; 9:21);
   1 Кор. 6:13, 18; – свързва думата „блудство“ с блудница (или проститутка). Говори за блудството като действие на човек извън брака, който се свързва сексуално с различни хора. 1 Кор. 7:2 говори за това, че за да няма сексуални връзки с блудници (блудодеяния), можете трябва да имат своя жена (т.е. при блудодеянието нямат такава).
   1 Кор. 12:21 не казва нищо за „всякаква сексуална неморалност“ и не конкретизира да става дума за сексуални взаимоотношения по време на брака. Същото за следващите стихове. Всъщност всички посочени стихове не дават никаква насока, че трябва да бъдат разбирани като „всякаква сексуална неморалност“.
4. брак или съжителство, което е против закона и моралните норми (1Кор. 5:1);
   Този библейски пасаж се коментира в книгата на Дженингс в отделна глава. Възможно е да става дума за жена, която е останала вдовица след като съпругът ѝ е починал. В следствие, че е живеела в дома с негов син от друг брак или от друга жена, тя може да е изпаднала в блудство (сексуална връзка без завет) с него. В контекста не става дума за покаяние и връщане при мъжа, развод и не се казва нищо как да постъпи мъжа на жената, което вероятно означава, че той наистина отсъства от цялата история т.е. е починал.
5. цялостна и пълна поквареност на личност, ценности и поведение (Откр. 14:8; 17:4; 19:2, Откр. 17:2Откр. 18:3).
   Говорят за жена, която е блудница (проститутка), а не семейна. Има различни тълкования коя е тази жена, но при всички положения тя не е омъжена за никого и „всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея“.

В заключение можем да кажем, че не може да се твърди с увереност за нито един от посочените стихове за думата „блудство“, че касаят брачните взаимоотношения, освен когато делата са извършени от блудница (или проститутка) и тя извършва блудство (сексуална връзка без завет) като такава.

Относно стиховете за думата „прелюбодейство“.

• Ерем. 13:27 представя две отделни действия на Израел – прелюбодейство и блудство. Прелюбодейство с боговете, с които другите народи са в завет, и блудство защото се отдава на други преди сватбата на Агнето.
• Осия 2:2 – Израел не е жена на Бога, 2:4 – децата на Израел са извънбрачни, 4:2 потвърждава, че майката на децата е блудствала т.е. е имала предбрачни връзки и, както посочих по-напред, Бог казва, че децата не са негови и няма да им покаже милост.
• Премъдрост 14:26 – отделя думите прелюбодейство и блудство (безпътство) като отделни една след друга, което означава, че са различни неща. Също за Матей 15:19 и Марко 7:22.
• Йоан 8:3 говори за прелюбодейството като грешна сексуална връзка по време на брака.

При правилно разбиране на разликите между блудство и прелюбодейство така както са описани в Мойсеевия закон и използвани в Библията и извънбиблейски текстове, стиховете на Еремия 3:8-9, Еремия 13:27, Ис., син Сир. 23:32, Осия 2:2, 2:4 и 4:2, Мат. 15:19 и Марко 7:21 могат да бъдат ясно разбрани.  Важният факт при всички изброени стихове е, че двете действия – блудство и прелюбодейство – са ясно разграничени в текста, макар и касаещи едно и също лице – Израел – или са поставени в списък едно до друго, защото са различни действия и имат своя отделен смисъл.

Какво казва св. Григорий Нисийски?

В разсъжденията си по темата за разликата между блудство и прелюбодейство, п-р Венцислав Стойков цитира св. Григорий Нисийски като твърди, че текстът, който е посочен и в книгата на Даниел Дженингс, е „напълно недостатъчен, за да се проследи как с времето църквата гледа на блудството и прелюбодеянието.“ И в това той е прав, защото не можем да основаваме цялата си теология и библейско изучаване на мнението на един единствен човек, който дава своята позиция през IV век, при това без да съпоставим с библейските текстове. За сметка на това можем да се запознаем с огромен брой цитати от много други църковни отци/древни християнски автори, които ясно ни показват, че блудство и прелюбодейство са две различни неща, и докато едното – блудството – е свързано само с лична вреда, то другото – прелюбодейството – е свързано с вреда за партньора в брака. Това казва и св. Григорий Нисийски:

Така блудство е и се нарича всяко прегрешение от похот, което някои извършват без да бъде онеправдавано (ощетено) трето лице. А прелюбодеяние е съзаклятието срещу и онеправдаването (ощетяването) на трето лице. Като част от последното трябва да се считат и съвкупяването с животни и хомосексуализма. Понеже и тези са прелюбодеяние противно на естеството. Понеже онеправдаването (ощетяване) се случва относно нещо, което принадлежи на друг, и е противно на природата…
… А при тези, който се омърсяват с блудство, в този техен грях не се е промъкнало едно определено онеправдаване (ощетяване).

Обаче, според п-р Стойков, в текста не е ясно, когато авторът казва „Като част от последното трябва да се считат и съвкупяването с животни и хомосексуализма“, дали има предвид, че при наличие на брачен партньор тези също трябва да се броят за прелюбодейство спрямо партньора (което е логично) или просто казва, че те се броят само като прелюбодейство винаги без значение на наличието на партньор (в което няма никаква логика, понеже няма прелюбодейство без брачен завет). Единствената разлика, която прави св. Григорий Нисийски между двете „блудство“ и „прелюбодейство“ е увреждането на другото лице при наличие на брачен завет. Затова тук отново ясно виждаме разделението между двете думи само на основата на брачния завет и текстът му потвърждава тезата на Дженингс, която и аз защитавам.

Всеки, който има интерес да научи какво са казвали християните през вековете за блудството, прелюбодейството, развода и повторния брак, ще намери огромен брой цитати по темата в книгата „Освен поради блудство“ на Даниел Дженингс. Посоченият един цитат не е достатъчен да се получи достатъчна яснота, но десетки или стотици такива определено могат да кажат много повече, а такива са посочени в книгата.

Заключение

В края на статията си п-р Венцислав Стойков прави следното заключение за Матей 19:9:

„това място πορνεία трябва да се разбира в по-широкия смисъл на каквато и да е форма на сексуален грях или (похотлива) неморалност“

И също:

„По-скоро Той дава възможност човек да се освободи от брачно задължение към човек, който е покварен и похотлив и който целенасочено изневерява. И двете са изневяра (прелюбодеяние), но в единия случай имаме еднократен акт на слабост, а в другия поквареност и невярност, която се изявява с времето в множество обстоятелства (блудство)“

Аз лично не намирам основание да приема тези твърдения за верни. Причините за това са поне три:

1. Никъде не виждам думата блудство да е описана ясно в Мойсеевия закон като нещо друго освен извънбрачна връзка. Книгата Второзаконие дава ясно определение на блудството и в какви случаи е наказуемо или не със смърт и кога блудството може да доведе до влизане в доживотен завет, от който разделя само физическата смърт.
2. Думите прелюбодейство и блудство се срещат често заедно, но не като препокриващи се или означаващи едно и също нещо. Напротив, те се използват в един и същ контекст с различни значения или в списъци с грехове, като очевидно обозначават различни неща и едното по никакъв начин не включва другото.
3. В библейските текстове ясно се вижда, че както блудството така и прелюбодейството могат да бъдат повтарящи се целенасочени действия на поквареност и невярност и да доведат до вечно осъждение.

Освен посочените общи причини, имаме следните ясни библейски текстове:

1. Мъжете не трябва да се развеждат с жените си (1 Кор. 7:11б).
2. Жените не трябва да се развеждат с мъжете си (1 Кор. 7:10).
3. Мъж, който се разведе със жена си и се ожени за друга извършва постоянно прелюбодейство (Марко 10:11, Лука16:18а).
4. Мъж, който се ожени за жена, която е била разведена, извършва постоянно прелюбодейство. (Лука 16:18б).
5. Жена, която се разведе със съпруга си и се омъжи за друг извършва постоянно прелюбодейство (Марко 10:12).
6. Жена, която се разведе с мъжа си, трябва или да остане неженена до края на живота си или да се сдобри и да се върне при мъжа си. Това важи и за мъжете, защото заветът остава да действа и след развода. (1 Кор. 7:10-11а).
7. Само смъртта на съпругът дава право на жената да се омъжи повторно (1 Кор. 7:39, Рим. 7:2-3)

Това са ясни библейски текстове и техният смисъл може да бъде разбран лесно, само когато се приеме, че, веднъж сключен, брачният завет е неделим докато единият партньор не напусне този свят. Според мен, опитите за заобикалянето им чрез използване на неясни текстове и чрез създаване на двусмислие при поучаването не трябва да бъдат насърчавани в Христовата Църква – стълб и основа на истината.

Исус каза:

…Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“? Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. (Мат. 19:4-8)

 

---

[1] „Освен поради блудство“, Даниел Дженингс – https://www.christian.bg/2021/03/28/osven-poradi-bludstvo-daniel-jennings/

[2] За блудството и прелюбодеянието, п-р Венцислав Стойков, https://bulgarianbible.wordpress.com/2021/05/10/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/

[3] Койне, Wikipedia – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B5

[4] Marriage in Judaism, https://www.jewishvirtuallibrary.org/marriage-in-judaism

[5] Jewish Wedding, Wikipedia – https://en.wikipedia.org/wiki/Jewish_wedding